И Авраам прие казаното от Ефрон, и претегли на Ефрон сребро, колкото той определи пред хетите, които слушаха – четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците.
Исаия 33:18 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Сърцето ти ще си спомня за миналия ужаси ще пита: Къде е онзи, който преброяваше? Къде е онзи, който вземаше данъка? Къде е онзи, който обглеждаше кулите? Цариградски Сърдцето ти ще преговаря ужас: Де е писецът? де изтязателят? Де сметателят на стълповете? Ревизиран Сърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите? Верен Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите? Съвременен български превод (с DC books) 2013 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: „Къде е този, който тогава мереше, и този, който тогава теглеше? Къде е този, който броеше кулите?“ Библия ревизирано издание Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, като казва: Къде е този, който броеше? Къде е този, който мереше? Къде е този, който броеше кулите? Библия синодално издание (1982 г.) само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“ |
И Авраам прие казаното от Ефрон, и претегли на Ефрон сребро, колкото той определи пред хетите, които слушаха – четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците.
Тогава асирийският цар Пул нападна земята; а Манаим даде на Пул хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си.
Тогава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахиш да кажат: Съгреших; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще платя. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.
Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,
А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти; обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе.
Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, пак ще ме съживиш, и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
Привечер, ето, изведнъж ужас! И преди да съмне, ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни грабят.
В праведност ще се утвърдиш; далеч ще бъдеш от угнетението, защото няма да се боиш; далеч от ужаса, защото не ще се приближи до тебе.
Къде е мъдрецът? Къде е книжникът? Къде е философът на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?
гоненията, страданията, които ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях Господ ме избави.
И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички беше преогорчена, всеки тъжеше за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа, своя Бог.