Изход 32:25 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А като видя Мойсей, че народът е необуздан, (защото Аарон го бе изпуснал за срам сред неприятелите му,) Цариградски И като видя Мойсей людете че бяха в разкошество, (защотото Аарон беше ги оставил в разкошество за посрамение между неприятелите им,) Ревизиран А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им), Верен И Мойсей видя, че народът беше разюздан, защото Аарон ги беше допуснал да станат разюздани за срам между неприятелите им. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Мойсей видя, че този народ се е изродил, понеже Аарон бе допуснал той да се изроди за срам сред враговете му. Библия ревизирано издание А Моисей, като видя, че народът беше съблечен (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им), Библия синодално издание (1982 г.) Моисей видя, че тоя народ е необуздан, понеже Аарон го бе допуснал до необузданост за срам пред враговете му. |
Затова царят, като се посъветва, направи две златни телета и рече на народа: Трудно ви е да ходите в Ерусалим; ето боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя.
И ще предаде Израил заради греховете, с които Еровоам съгреши, и с които направи Израил да съгреши.
Защото Господ смири Юда поради Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и тежко грешеше пред Господа.
застана Мойсей при входа на стана и каза: Който е откъм Господа, нека дойде при мене. И събраха се при него всичките левити.
Голотата ти ще се открие, да, срамът ти ще се яви. Аз ще си възмездя и не ще се примиря с никого.
Ще се обърна към големците и ще говоря с тях; защото те сигурно знаят пътя Господен и закона на своя Бог. Но и те всички са строшили хомота, разкъсали са връзките.
за да си спомниш и да се засрамиш, и да не отвориш вече устата си от срам, когато ти простя за всичко, което си сторила – казва Господ Еова.
И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, други – за срам и вечно презрение.
Да не би да я съблека гола и да я изложа както в деня, когато се е родила; да не я направя като пустиня и да не я обърна в суха земя, и да не я уморя от жажда.
Бягай, жителко на Шафир, срамно заголена; жителката на Цаанан не е излязла; Бет-Ецел жалее; отнета е от вас защитата му.
Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.
Господ много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз тогава се помолих и за Аарон.
(Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да гледат срамотите му.)