Откровение 16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Седемте чаши на Божия гняв

¹ И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

² И първият отиде и изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на онези човеци, които носеха белега на звяра и които се кланяха на неговия образ.

³ Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана на кръв, като от убит човек, и всичко живо в морето умря.

⁴ Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана на кръв.

⁵ И чух ангелът на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

⁶ понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.

⁷ И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи, Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.

⁸ Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да обгаря човеците с огън.

⁹ А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

¹⁰ Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,

¹¹ и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си.

¹² Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят за царете от изток.

¹³ И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, прилични на жаби;

¹⁴ защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, за да ги събират за войната във великия ден на Всемогъщия Бог.

¹⁵ (Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да гледат срамотите му.)

¹⁶ И събраха ги на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.

¹⁷ И седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

¹⁸ И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал, откак съществуват човеците на земята, такъв трус, толкова силен.

¹⁹ И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, за да му даде чашата с вино от яростния Си гняв.

²⁰ И всеки остров побягна, и планините не се намериха.

²¹ И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата беше твърде голяма.