Еклисиаст 4:8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Имаше човек съвсем самичък, без другар, да, нямаше нито син, нито брат; но пак нямаше край на усилния му труд, нито се бе наситило окото му с богатство; и той не се питаше: За кого ли се трудя аз и защо лишавам от блага душата си? И това е суета – жалка работа. Цариградски Има някой който си няма втория, Ей, няма нито сина нито брата; И не престава от всичкия си труд: Даже окото му не се насища с богатство; И не дума: За кого се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд. Ревизиран Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд. Верен Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа. Съвременен български превод (с DC books) 2013 ето – самотник, той си няма никого. Няма ни син, нито брат, а пък за тежкия му труд няма край. Очите му са ненаситни на богатство. Той казва: „За кого ли се трудя и себе си лишавам от блага?“ И това е пак суета и мъчителен гнет. Библия ревизирано издание Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд. Библия синодално издание (1982 г.) човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. „За кого ли пък – казва той – се трудя и лишавам от блага душата си?“ – И това е суета и нехубава работа. |
Наистина всеки човек обикаля като сянка; напразно се лута; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
Аз предадох сърцето си да издирвам и да изпитвам чрез мъдростта всичко, което става под небето. Какво тежко бреме е възложил Бог върху човешките чада!
Всички неща са досадни – повече отколкото човек може да изкаже. Окото не се насища с гледане, нито се пълни ухото със слушане.
Защото един човек може да се труди с мъдрост, със знание и със сполука, а после трябва да остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.
Понеже всичките му дни са скърби и усърдният му труд – печал; даже и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.
Който обича среброто, на сребро не ще се насити, нито на богатство онзи, който обича печалбата. И това е суета.
Горко на онези, които прибавят къща на къща и събират нива с нива, докато не остане място, и вие останете да живеете сами на земята!
Защо харчите пари за онова, което не е хляб, и труда си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто.
А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
Защото нищо, което е в света – страстта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света;