от човеци, Господи, с ръката Си, от светските човеци, чийто дял е в тоя живот, и чийто корем пълниш със съкровищата Си; които са наситени с чада и останалия си имот оставят на внуците си.
Еклисиаст 2:18 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на някой, който ще дойде след мене. Цариградски Намразих още аз и всичкия си труд Що съм се трудил под слънцето; Защото го оставям на человека който ще бъде подир мене; Ревизиран Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене; Верен И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Възненавидях и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото го оставям на човека, идващ след мене. Библия ревизирано издание Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен; Библия синодално издание (1982 г.) И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене. |
от човеци, Господи, с ръката Си, от светските човеци, чийто дял е в тоя живот, и чийто корем пълниш със съкровищата Си; които са наситени с чада и останалия си имот оставят на внуците си.
Наистина всеки човек обикаля като сянка; напразно се лута; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
Защото всеки вижда, че мъдрите умират, и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, и оставят богатството си на други.
Аз предадох сърцето си да издирвам и да изпитвам чрез мъдростта всичко, което става под небето. Какво тежко бреме е възложил Бог върху човешките чада!
Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил; и ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето.
Защото един човек може да се труди с мъдрост, със знание и със сполука, а после трябва да остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.
Понеже Бог дава на угодния Нему човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятъра.
И тъй, видях, че за човека няма по-добро, освен да се радва на делата си, защото това е неговият дял. Понеже кой ще го върне назад, за да види какво ще се случи след него?
Но по-щастлив и от едните и от другите е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето.
Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде човек и да пие, и да се наслаждава на благата от целия труд, с който се труди под слънцето през всичките дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е неговият дял.
Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всичките дни на суетния си живот, които Бог ти е дал под слънцето – през всичките твои суетни дни, защото това е твоят дял в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.
А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител, аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.