А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израиляните оставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
Деяния 17:16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града, пълен с идоли. Още версииЦариградски А Павел като ги чакаше в Атина, раздражаваше се духът му в него като гледаше града пълен с идоли. Ревизиран А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли. Новият завет: съвременен превод Докато чакаше Сила и Тимотей в Атина, Павел бе разстроен при вида на този изпълнен с идоли град. Верен А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли. Библия ревизирано издание А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли. |
А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израиляните оставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израиляните оставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
Но ако река: няма да спомена за Него, нито ще проговоря вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморих се да го задържам, но не мога.
Но аз наистина съм пълен със сила, правосъдие и мощ чрез Духа Господен, за да изявя на Яков престъплението му и на Израил – греха му.
А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна; и ръката му оздравя.
А онези, които придружаваха Павел, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се можеше по-скоро при него, заминаха си.
(А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.)
Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Този, на Когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам.
Затова, когато не можехме вече да търпим, намерихме за добре да ни оставят сами в Атина;