Деяния 17 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

В Солун

¹ И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше синагога на юдеите.

² И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от писанията,

³ та им поясняваше и доказваше, че Помазаникът трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам, е Помазаникът.

⁴ И някои от тях се убедиха и дружаха с Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

⁵ Но юдеите, подбудени от завист, взеха си няколко лоши човеци от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; нападнаха Ясоновата къща и търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.

⁶ Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които обърнаха света, дойдоха и тука;

⁷ и Ясон ги е приел; и те всички действат против кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус.

⁸ И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

⁹ Но като взеха поръчителство от Ясон и от другите, пуснаха ги.

В Берия

¹⁰ А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

¹¹ И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали то е вярно.

¹² И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини, и от мъжете не малко.

¹³ Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там, та подбудиха и смутиха народа.

¹⁴ Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

¹⁵ А онези, които придружаваха Павел, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се можеше по-скоро при него, заминаха си.

В Атина

¹⁶ А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града, пълен с идоли.

¹⁷ И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с онези, с които се случеше да се срещне.

¹⁸ Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже този празнословец? А други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове; защото проповядваше Исуса и възкресението.

¹⁹ И тъй, взеха и го заведоха на ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

²⁰ Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме искали да узнаем какво е то.

²¹ (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.)

²² И тъй, Павел застана сред ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

²³ Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Този, на Когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам.

²⁴ Бог, Който е създал света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

²⁵ нито са Му потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички живот и дишане, и всичко;

²⁶ и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

²⁷ за да търсят Бога, та дано биха Го усетили и намерили, ако и да не е Той далеч от всеки един от нас;

²⁸ защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“

²⁹ И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и измислица.

³⁰ Бог обаче, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всичките човеци навсякъде да се покаят,

³¹ тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

³² А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За това пак искаме да те слушаме.

³³ И така, Павел си излезе измежду тях.

³⁴ А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена, на име Дамар, и други с тях.