Йеремия 20 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Еремия и Пасхор

¹ А Пасхор, синът на свещеника Имер, който беше надзорник в Господния дом, чу как Еремия пророкува тези неща.

² Тогава Пасхор удари пророк Еремия и го сложи в кладата, която бе при горната Вениаминова порта, до Господния дом.

³ А на сутринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му каза: Господ не те нарече Пасхор, а Магор-Мисавив.

⁴ Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и за всичките ти приятели; те ще паднат от меча на враговете си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч.

⁵ При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе, ще предам в ръката на техните врагове, които ще ги разграбят и ще ги вземат, та ще ги занесат във Вавилон.

⁶ И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

Оплакването на Еремия

⁷ Господи, примамил си ме и аз бях примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал; аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене.

⁸ Защото отворя ли уста, викам, викам за насилие и разорение! Защото словото Господне ме прави за позор и присмех цял ден.

⁹ Но ако река: няма да спомена за Него, нито ще проговоря вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморих се да го задържам, но не мога.

¹⁰ Защото чувам шушукане от мнозина, ужас отвсякъде! Обвинявайте! И ние ще го обвиним. Всичките ми приятели дебнат да се спъна, казвайки: Може би той ще се подмами и ние ще надмогнем над него и ще му отмъстим.

¹¹ Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник, затова гонителите ми ще се спънат и не ще надмогнат; те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

¹² Но, Господи на силите, Който изпитваш праведния и виждаш разума и сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях, защото на Тебе поверих делото си.

¹³ Пейте на Господа, хвалете Господа, защото избави душата на нуждаещия се от ръката на злодейците.

¹⁴ Проклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми.

¹⁵ Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми: Роди ти се мъжко дете, – и с това го зарадва много.

¹⁶ И да бъде тоя човек като градовете, които Господ не пожали и разори, и нека слуша заран вик и на пладне тревога,

¹⁷ защото не ме умъртви в утробата, тъй че майка ми да ми е станала гроб, и утробата ѝ всякога бременна.

¹⁸ Защо излязох из утробата да гледам труд и скръб и дните ми да се довършат в срам.