Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Деяния 25:16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Но им отговорих, че римляните нямат обичай за угода на някого да предават някой човек [на смърт,] преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си, и да му се е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

на които отговорих че Римляните нямат обичай да предават някого человека на смърт докле обвиняемият няма обвинителите си на лице, и му се не дозволи да се оправдае за обвинението.

Вижте главата

Ревизиран

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил <поставен> лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

Отговорих им, че римляните нямат обичая да осъдят някого, преди той да се е срещнал лице в лице с обвинителите си и да е имал възможност да се защити по обвиненията, повдигнати против него.

Вижте главата

Верен

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек (на смърт), преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си и да му е дадена възможност да говори в своя защита относно обвинението.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителя си и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

Вижте главата
Други преводи



Деяния 25:16
11 Кръстосани препратки  

Като чу господарят думите на жена си: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.


Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него.


Който пръв защитава делото си, изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва.


И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.


Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере какво върши?


И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве.]


Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в Иродовата претория.


Тогава Агрипа рече на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:


и ти се извести това, и чуеш, да разучиш добре. И ако е истина, ако е вярно, че такава мерзост се върши в Израил,