Деяния 25 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Пред Фест

¹ И Фест, като зае областта си, след три дни възлезе от Кесария в Еру салим.

² Тогава главните свещеници и юдейските първенци подадоха при него жалба против Павел,

³ и молейки му се, искаха да склони на това против него – да изпрати да го доведат в Ерусалим; като възнамеряваха да поставят засада да го убият на пътя.

⁴ Фест обаче отговори, че Павел вече се пази в Кесария и че сам той скоро ще тръгне за там;

⁵ затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

⁶ И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на другия ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павел.

⁷ И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които обаче не можеха да докажат;

⁸ но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против кесаря съм извършил някакво престъпление.

⁹ Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павел каза: Искаш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мене?

¹⁰ А Павел каза: Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

¹¹ Защото, ако съм злодеец и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които тези ме обвиняват, не е истина, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до кесаря.

¹² Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до кесаря; при кесаря ще отидеш.

Фест се консултира с Агрипа

¹³ А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Фест.

¹⁴ И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек, оставен от Феликс в окови.

¹⁵ За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го осъдя.

¹⁶ Но им отговорих, че римляните нямат обичай за угода на някого да предават някой човек [на смърт,] преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си, и да му се е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.

¹⁷ И тъй, когато дойдоха тука заедно с мене, незабавно на следния ден, седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

¹⁸ Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;

¹⁹ но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания и за някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

²⁰ И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

²¹ Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при кесаря.

²² Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

Павел пред Агрипа

²³ И тъй, на другия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голямо великолепие и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда да доведат Павел.

²⁴ Тогава Фест каза: Царю Агрипа, и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми обжалва, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

²⁵ Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

²⁶ А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.

²⁷ Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.