Притчата за хитрия настойник1 Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. 2 И той го повика, и му рече: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3 Тогава настойникът си рече: какво да направя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося ме е срам. 4 Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро, та пиши петдесет. 7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет. 8 И господарят му похвали неверния настойник, загдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. 9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедно богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. 10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? 12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона. 14 А всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога. Допълнителни поучения16 Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки с усилие влиза в него. 17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне. 18 Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодейства. Богаташът и Лазар19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; а и кучетата идваха, та лижеха раните му. 22 И сиромахът умря; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът, и бе погребан. 23 И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам, и Лазар в неговите обятия. 24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мене и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в тоя пламък. 25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, а Лазар – лошотиите; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. 27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28 защото имам петима братя, за да ги предупреди, да не би да дойдат и те на това мъчително място. 29 Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях. 30 А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31 И той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят. |