После няколко войника също го запитаха: „А ние какво да правим?“ Йоан им каза: „Не принуждавайте хората да ви дават пари. Не клеветете. Бъдете доволни от заплатите си.“
Филипяни 4:11 - Новият завет: съвременен превод Казвам ви тези неща не защото имам нужда от нещо, тъй като се научих да се задоволявам с каквото имам. Más versionesЦариградски Не че по оскъдност казвам това; защото аз се научих да съм задоволен в каквото се намервам. Ревизиран Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. Верен Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да съм. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Не казвам това поради недоимък, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам – Библия ревизирано издание Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря. Библия синодално издание (1982 г.) Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам: |
После няколко войника също го запитаха: „А ние какво да правим?“ Йоан им каза: „Не принуждавайте хората да ви дават пари. Не клеветете. Бъдете доволни от заплатите си.“
Вършил съм изнурителна и непосилна работа, много пъти не съм спал, бил съм гладен и жаден, много пъти не съм ял, бил съм гол и съм мръзнел.
гледат на нас като на скърбящи, въпреки че ние винаги сме радостни; смятат ни за бедни, въпреки че правим богати много хора; мислят, че нямаме нищо, въпреки че притежаваме всичко.
Знаете благодатта, която нашият Господ Исус Христос прояви: въпреки че беше богат, той стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез неговото обедняване.
А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове така, че винаги да имате всичко, от което се нуждаете, и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела.
И не само това, а и всичко друго сега смятам за безполезно в сравнение с величието да познавам Христос Исус, моя Господ. Заради него се отрекох от всичко и всичко смятам за ненужен боклук, за да спечеля Христос
И не само бяхте съпричастни към мъките на хвърлените в затворите, но и когато отнемаха имота ви, приемахте това с радост, понеже знаехте, че притежавате нещо по-добро, нещо непреходно.