Тогава Захарий каза на ангела: „Как да се уверя, че това е истина? Аз съм стар, а и жена ми вече не е млада.“
Римляни 4:18 - Новият завет: съвременен превод Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“ Más versionesЦариградски Той без причина за надежда повярва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: "Така многобройно ще бъде твоето семе." Ревизиран<Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство". Верен Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ Съвременен български превод (с DC books) 2013 И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ Библия ревизирано издание Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ Библия синодално издание (1982 г.) Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“. |
Тогава Захарий каза на ангела: „Как да се уверя, че това е истина? Аз съм стар, а и жена ми вече не е млада.“
Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано.
както е писано: „Направих те баща на много народи.“ Това е истина пред Бога, в когото Авраам вярваше — Бога, който дава живот на мъртвите и създава онова, което не е съществувало.
И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна.
Надеждата няма да ни разочарова, защото Божията любов се изля в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни беше даден.
Ние бяхме спасени и затова имаме тази надежда в сърцата си. Ако можехме да видим онова, което очакваме, то това нямаше да е истинска надежда, защото кой се надява на нещо, което вече вижда?
За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата,