Римляни 4:18 - Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁸ Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.

Más versiones

Цариградски

¹⁸ Той без причина за надежда повярва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: "Така многобройно ще бъде твоето семе."

Ревизиран

¹⁸ <Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

Новият завет: съвременен превод

¹⁸ Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“

Верен

¹⁸ Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁸ И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“

Библия ревизирано издание

¹⁸ Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

Римляни 4:18 Referencias Cruzadas

Притчи 13:12

Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като дърво за живот.

Йезекиил 37:11

И Той ми каза: сине човешки! тия кости са целият дом Израилев. Ето, те казват: „изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати“.

Лука 1:18

И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Деяния 27:25

Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.

Римляни 4:17

според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.

Римляни 4:19

И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;

Римляни 5:5

а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.

Римляни 8:24

Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?

Евреи 6:19

която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,