Колко по-малко, когато ти казваш, че не Го виждаш, че делото ти е изложено пред Него и напразно Го чакаш!
Псалми 31:22 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти; обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе. Цариградски А в смайването си аз бях рекъл: Отхвърлен съм от очите ти; Но ти послуша гласа на моленията ми Когато извиках към тебе. Ревизиран А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе. Верен А аз в уплахата си казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти! Но Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Теб. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Да бъде прославен Господ, защото прояви Своята чудна милост към мене, когато бях като крепост под обсада. Библия ревизирано издание А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе. |
Колко по-малко, когато ти казваш, че не Го виждаш, че делото ти е изложено пред Него и напразно Го чакаш!
Покажи чудесната Си милост, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите се на Тебе от онези, които въстават против тях.
Господи, да не се посрамя, защото съм Те призвал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в шеол.
Благословен да е Бог, Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене Своята милост.
Тогава рекох: Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите.
Тогава ми рече: Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали.
Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.
Той, в дните на плътта Си, като отправи със силен вик и със сълзи молитви и молби към Онзи, Който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут поради благоговението Си,
И Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му – от другата страна на хълма; и Давид бързаше да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му бяха оградили Давид и мъжете му, за да ги хванат.
Тогава Давид каза на Ави-гея: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш;
Тогава Давид каза в сърцето си: Най-сетне ще загина един ден от Сауловата ръка; няма по-добро за мене от това да избягам по-скоро във филистимската земя; тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всички предели на Израил; така ще се отърва от ръката му.