Първо Царе 25 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Давид, Навал и Авигея

¹ В това време Самуил умря и целият Израил се събра, та го оплакаха и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и слезе в пустинята Паран.

² И имаше в Маон един човек, чиито имоти бяха на Кармил; и този човек беше много богат, и имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил.

³ Името на човека беше Навал, а името на жена му – Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род.

⁴ И като чу Давид в пустинята как Навал стрижел овцете си,

⁵ изпрати десет момъка; и Давид каза на момците: Качете се на Кармил, идете при Навал и го поздравете от мое име, като кажете:

⁶ Здравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш!

⁷ И сега чух, че си имал стригачи; ето, не обиждахме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.

⁸ Попитай слугите си и ще ти кажат. И нека придобият моите момци твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме; дай, моля, на слугите си и на сина си Давид, каквото ти ръка дава.

⁹ И тъй, Давидовите момци дойдоха и изговориха на Навал всички тези думи от името на Давид, и млъкнаха.

¹⁰ Но Навал отговори на Давидовите слуги: Кой е Давид? И кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат от господаря си.

¹¹ И така, да взема ли хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, за да ги дам на човеци, които не знам откъде са?

¹² И Давидовите момци се върнаха по пътя си, та си отидоха, и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи.

¹³ Тогава Давид каза на мъжете си: Препашете всеки меча си; и препасаха всеки меча си, така и Давид препаса меча си; и излязоха след Давид около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.

¹⁴ А един от момците извести Наваловата жена, Авигея: Ето, Давид прати човеци от пустинята, за да поздравят нашия господар; а той се нахвърли върху тях.

¹⁵ Но тези мъже бяха много добри към нас; не ни обиждаха, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето;

¹⁶ те бяха като стена около нас и нощем и денем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете.

¹⁷ Знай това и размисли какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.

¹⁸ Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини и ги натовари на осли.

¹⁹ И каза на слугите си: Вървете пред мене; ето, аз ида след вас. А на мъжа си Навал не каза нищо.

²⁰ И когато тя, възседнала осела, слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.

²¹ А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което има този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което има; той ми въздаде зло за добро.

²² Така да направи Бог на Давидовите неприятели, да! И повече да прибави, ако до утрешната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово.

²³ И Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, та се поклони доземи.

²⁴ И като падна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си.

²⁵ Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал; защото каквото е името му, такъв е и той – Навал е името му и безумие обитава с него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.

²⁶ Сега господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщение с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал.

²⁷ И сега този подарък, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.

²⁸ Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ ще направи за господаря ми крепък дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни и зло не се намери в тебе никога.

²⁹ И при все че се е вдигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа, твоя Бог; а живота на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка.

³⁰ И когато Господ постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за тебе, и те постави управител над Израил,

³¹ тогава това не ще бъде причина за съжаление, нито причина да се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си.

³² Тогава Давид каза на Ави-гея: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш;

³³ и благословен съветът ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщение с ръката ми.

³⁴ Защото действително – заклевам се в живота на Господа, Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло – ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навал нито едно мъжко.

³⁵ И така, Давид взе от ръката ѝ онова, което му бе донесла; и ѝ каза: Иди в дома си с мир. Виж, послушах думите ти и те приех.

³⁶ А Авигея дойде при Навал и ето, той имаше в дома си гощавка, като царска гощавка; и Наваловото сърце беше весело, понеже той беше крайно пиян; затова до утрешната зора тя не му извести нищо – ни малко, ни много.

³⁷ Но на сутринта, като изтрезня Навал, жена му му разказа тези работи; и сърцето му примря, и той стана като камък.

³⁸ И около десет дни след това Господ порази Навал и той умря.

³⁹ А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде Господ, Който защити достойнството ми от обидата, която ми нанесе Навал, и въздържа слугата си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.

⁴⁰ И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха ѝ, казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземем за негова жена.

⁴¹ И тя стана, поклони се с лице доземи и рече: Ето, слугинята ти е готова да ти служи и да мие нозете на господаревите си слуги.

⁴² Тогава Авигея побърза, стана и се качи на осел заедно с пет нейни слугини, и тръгна след пратениците на Давид, и му стана жена.

⁴³ Давид взе още Ахиноам от Езреел; и тези двете му станаха жени.

⁴⁴ А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалти, Лаишовия син, който беше от Галим.