Тогава прогласих пост там, при реката Ахава, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни и за целия ни имот.
Псалми 137:1 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион; Цариградски (по Слав. 136) При Вавилонските реки, там седнахме, И плакахме когато поменахме Сиона. Ревизиран (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона; Верен (По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Край реките на Вавилония – там стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион. Библия ревизирано издание При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион; Библия синодално издание (1982 г.) Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете, (задето послуша всички думи на устата ми;) |
Тогава прогласих пост там, при реката Ахава, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни и за целия ни имот.
Тогава на дванадесетия ден от първия месец станахме от реката Ахава, за да отидем в Ерусалим; и ръката на нашия Бог бе над нас за добро, та ни запази от неприятелска ръка и от разбойници по пътя.
И рекох на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън.
Изливам душата си като си припомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.
Развеселете се с Ерусалимската дъщеря и се радвайте с нея, всички вие, които я обичате; развеселете се с нея в радостта ѝ, всички вие, които скърбите за нея.
Вземи пояса, който си купил и който е на кръста ти, та стани и иди при Ефрат, и го скрий там в някоя цепка на канарата.
Не седнах в събранието на веселящите се, нито се радвах с тях; седях сам поради ръката Ти, защото Ти ме изпълни с негодувание.
О, ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, дойде краят ти, пределът на сребролюбието ти.
Ето, гласа на дъщерята на Моя народ, който вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли там? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?
Затова аз плача; окото ми, окото ми излива сълзи, защото утешителят, който би подкрепил душата ми, е далеч от мене. Чадата ми погинаха, защото надделя врагът.
Сърцето им вика към Господа: О, стено на Сионовата дъщеря, проливай потоци от сълзи денем и нощем; не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти.
В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, когато бях сред пленниците при река Ховар, небесата се отвориха и аз видях Божии видения.
Господнето слово дойде нарочно към свещеника Езекиил, син на Вузи, в Халдейската земя, при река Ховар; и там Господнята ръка беше върху него.
Тогава дойдох в Тел Авив при пленниците, които живееха при река Ховар, и се настаних там, където те живееха; и останах сред тях смаян седем дни.
Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел.
А на двамата Си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, облечени във вретища.