Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Псалми 137:1 - Библия синодално издание (1982 г.)

1 Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете, (задето послуша всички думи на устата ми;)

Ver Capítulo Copiar

Цариградски

1 (по Слав. 136) При Вавилонските реки, там седнахме, И плакахме когато поменахме Сиона.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

1 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Ver Capítulo Copiar

Верен

1 (По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

Ver Capítulo Copiar

Съвременен български превод (с DC books) 2013

1 Край реките на Вавилония – там стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

1 При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

Ver Capítulo Copiar




Псалми 137:1
27 Referencias Cruzadas  

Тогава прогласих там пост при река Ахава, за да се смирим пред лицето на нашия Бог и да измолим от Него честит път за себе си, за децата си и за всичкия наш имот,


Тогава тръгнахме от река Ахава на дванайсетия ден от първия месец, за да идем в Иерусалим; и ръката на нашия Бог беше над нас и ни завардяше от неприятелска ръка и от ония, които ни причакваха по пътя.


и казах на царя: да е жив царят навеки! Как да ми не бъде тъжно лицето, когато градът, домът, дето са гробовете на отците ми, е запустял, и портите му са с огън изгорени!


И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!


Развеселете се с Иерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него,


вземи пояса, що го купи, който е на кръста ти, и стани та иди при Ефрат и го скрий там в някоя скална пукнатина.


Не съм седял в събрание на шегобийци и не се веселих; под тежката върху мене Твоя ръка седях самин, защото Ти ме бе изпълнил с негодувание.


О, ти, който живееш при големите води, който изобилствуваш със съкровища! дойде краят ти, пределът на твоята алчност!


Ето, слушам от далечна страна писък от дъщерята на Моя народ: нима няма Господ на Сион? нима Царят му не е там? – Защо Ме разгневиха със своите идоли, чуждоземни, нищожни?


Затова аз плача; окото ми, окото ми вода пролива, понеже далеч е от мене утешител, който би оживил душата ми; децата ми са съсипани, защото врагът надделя.


Сърцето им вика към Господа. Стено на дъщерята Сионова! лей потоци сълзи денем и нощем, не давай си покой, не затваряй зениците на очите си.


Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.


Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.


В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата – и аз видях Божии видения.


биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.


И дойдох при преселниците в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и спрях се там, дето те живееха, и прекарах у тях седем дена в почуда.


И когато се приближи и видя града, заплака за него


И ще дам на двамата Мои свидетели, и те, облечени във вретище, ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена.


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos