Неемия 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Артаксеркс праща Неемия в Ерусалим

¹ А в месец нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. Преди аз не бях изглеждал посърнал пред него,

² затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго, освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

³ И рекох на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън.

⁴ Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И се помолих на небесния Бог;

⁵ после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

⁶ Царят пак ми рече (при него седеше и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И угодно беше на царя да ме изпрати, като му определих срок.

⁷ Казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юда,

⁸ и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

⁹ И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката Ефрат и им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници.)

¹⁰ А когато хоронецът Санбалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израиляните.

Неемия преглежда стените на Ерусалим

¹¹ Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.

¹² И през нощта станах с неколцина други мъже, без да кажа на някого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене, освен добитъка, на който яздех.

¹³ И тъй, излязох нощем през Портата на долината и дойдох до Извора на смока и до Портата на бунището, и прегледах Ерусалимските стени – как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.

¹⁴ После минах към Портата на извора и към царския водоем; но нямаше място да мине моето добиче.

¹⁵ Тогава тръгнах в нощта край потока, та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през Портата на долината и се върнах.

¹⁶ А по-видните мъже не знаеха къде бях ходил или какво бях сторил; защото дотогава не бях казал нищо ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.

¹⁷ Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим отново стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.

¹⁸ И им разправих как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така те заякчиха ръцете си за това добро дело.

¹⁹ А хоронецът Санбалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гешем, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и казваха: Какво е това, което правите? Искате да се повдигнете против царя ли?

²⁰ А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.