И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения, и това ще бъде вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.
Притчи 20:7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Праведният човек ходи в непорочността си – блажени са чадата му след него. Цариградски Праведний ходи в целостта си; И чадата му след него са блажени. Ревизиран Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него. Верен Праведният, който ходи в чистотата си – децата му след него са блажени. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Праведният човек живее непорочно; неговите деца са щастливи наследници. Библия ревизирано издание Децата на праведен човек, който ходи в непорочността си, са блажени след него. Библия синодално издание (1982 г.) Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него. |
И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения, и това ще бъде вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.
Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек бе непорочен и праведен, боеше се от Бога и странеше от злото.
Давидов псалом. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, уповавал съм се на Господа, без да се поколебая.
Добрият оставя наследство на внуците си, а богатството на грешника се запазва за праведния.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с лъжливи устни и при това безумен.
Който ходи праведно и говори справедливо, който презира печалбата от насилие, който отърсва ръцете си от подкупничество, който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, и който затуля очите си, за да не види злото –
и ще им дам едно сърце и един път, за да се боят от Мене винаги за тяхно добро и за доброто на чадата им след тях;
Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си.
Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.