Притчи 20 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Виното е присмивач, а спиртното питие – крамолник; и който се увлича по тях, не е благоразумен.

² Заплахата на царя е като рев на лъв; който го дразни, съгрешава против своя живот.

³ Чест е за човека да страни от препирня; а всеки безумен се впуска в раздори.

⁴ Ленивият не иска да оре поради зимата, затова, когато потърси по жетва, не намира нищо.

⁵ Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода, но разумен човек ще го извади.

⁶ Много човеци разгласяват всеки своята доброта, но кой може да намери верен човек?

⁷ Праведният човек ходи в непорочността си – блажени са чадата му след него.

⁸ Цар, който седи на съдебен престол, с очите си пресява всяко зло.

⁹ Кой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греховете си?

¹⁰ Различни грамове и различни мерки – и двете са мерзост пред Господа.

¹¹ Даже и детето се познава по постъпките му – делата му чисти ли са и прави ли са.

¹² Ухо да слуша и око да гледа – Господ е направил и двете.

¹³ Не обичай спането, да не осиромашееш; отвори си очите и ще се наситиш с хляб.

¹⁴ Лошо е, лошо е! – казва купувачът, а когато отмине, тогава се хвали с покупката.

¹⁵ Има злато и изобилие драгоценни камъни, но устните, които изричат знание, са скъпоценно украшение.

¹⁶ Вземи дрехата на този, който поръчителства за чужд; и я задръж в залог, ако го е направил за чужда жена.

¹⁷ Хляб, спечелен с лъжа, е сладък на човека, но после устата му ще се напълнят с камъчета.

¹⁸ Намеренията се утвърждават чрез съвещание; затова с мъдри съвети води война.

¹⁹ Клеветникът обхожда и открива тайни; затова не се събирай с онзи, който ласкае с устните си.

²⁰ Който злослови за баща си или за майка си, светилникът му ще изгасне в най-мрачна тъмнина.

²¹ На имуществото, което бързо се придобива отначало, сетнината не ще бъде благословена.

²² Да не речеш: Ще въздам за злото; почакай Господа и Той ще те избави.

²³ Различни грамове са мерзост пред Господа; и неверните теглилки не са добри.

²⁴ Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как може да познае човек пътя си?

²⁵ Примка е за човека да дава прибързано оброк и след като се е обрекъл, тогава да се разкайва.

²⁶ Мъдрият цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката.

²⁷ Духът на човека е светилото Господне, което изпитва вътрешния човек.

²⁸ Милост и истина пазят царя и той поддържа престола си с милост.

²⁹ Славата на младите е силата им; и украшението на старците са белите им коси.

³⁰ Удари и рани очистват злото, боят прочиства вътрешния човек.