Ще ги обземе ужас; болка и скръб ще ги обземат; ще се гърчат като жена, която ражда. Те ще се гледат ужасени един друг – лицата им ще бъдат в пламък.
Михей 4:9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А защо викаш със силен глас? Нямаш ли цар? Загинал ли е съветникът ти, та са те обзели болки като на раждаща жена? Цариградски Защо викаш сега велегласно? Няма ли цар в тебе? Загина ли съветникът ти, че те обзеха болезни като на жена кога ражда? Ревизиран А защо викаш със силен глас? Няма ли цар в тебе? Загинал ли е съветникът ти, Та са те обзели болки като на раждаща жена? Верен Сега защо викаш със силен глас? Няма ли в теб цар? Загинал ли е съветникът ти, че са те обзели болки като на раждаща жена? Съвременен български превод (с DC books) 2013 А защо ти плачеш сега с висок глас? Нима нямаш цар? Или ти липсва съветник, та са те обзели болки като родилка? Библия ревизирано издание А защо викаш със силен глас? Няма ли цар в тебе? Загинал ли е съветникът ти, че са те обзели болки като на раждаща жена? Библия синодално издание (1982 г.) А защо сега ти тъй високо плачеш? Нима нямаш цар? или ти съветник липсва, та са те обзели мъки като родилка? |
Ще ги обземе ужас; болка и скръб ще ги обземат; ще се гърчат като жена, която ражда. Те ще се гледат ужасени един друг – лицата им ще бъдат в пламък.
Затова хълбоците ми са пълни с болка; болки ме обзеха като жена, когато ражда; залитам от това, което чувам. Зашеметен съм от това, което виждам.
Както непразна жена, когато наближава да роди, е в мъка и вика в болките си, такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
Ти, жителко на Ливан, която правиш гнездото си в кедрите, колко окаяна ще бъдеш ти, когато те нападнат мъки, болки като на жена, която ражда!
Затова, не бой се, служителю Мой, Якове, казва Господ, нито се страхувай, Израилю; защото, ето, ще те избавя от далечната страна, и потомството ти – от земята където са пленени; и Яков, като се върне, ще се успокои и ще си почине, и не ще има кой да го плаши.
Защото чух вик, сякаш жена ражда, стон, сякаш ражда първородното си – вика на Сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.
Градовете ще бъдат превзети, крепостите – завладени с изненада и сърцето на храбрите моавци ще бъде в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки.
Вавилонският цар чу вестта за тях и ръцете му отслабнаха; мъки го обзеха и болки като на жена, която ражда.
Ето, гласа на дъщерята на Моя народ, който вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли там? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?
Дишането на ноздрите ни, помазаникът Господен, е уловен в техните ями, онзи, за когото казвахме: Под сянката му ще живеем между народите.
Сигурно сега ще кажат: Ние нямаме цар, защото не се бояхме от Господа. Но какво би ни ползвал цар?
Болки на раждаща жена ще го сполетят; той е неразумен син, не слиза на време в отвора на матката.
Защото израиляните ще останат за дълго време без цар и без владетел, без идолски стълб, без ефод и без домашни богове.
Затова Той ще ги изостави до времето, когато раждащата ще роди; тогава ще се върнат при израиляните останалите от братята им.
Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детенцето, не помни вече мъките си поради радостта, че се е родил човек на света.