Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище. Къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдни дела и щедрости са ни отказани.
Марк 4:38 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? Más versionesЦариградски И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме? Ревизиран А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме? Новият завет: съвременен превод Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“ Верен А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? Съвременен български превод (с DC books) 2013 А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ Библия ревизирано издание А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? |
Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище. Къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдни дела и щедрости са ни отказани.
След всичко това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
И пращат при Него учениците си заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен и истински учиш в Божия път, и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
И вдигна се голяма буря, и вълните връхлетяха в ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.
И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
И дойдоха, та Го разбудиха, и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и уталожиха се, и настана тишина.
Там беше Якововият кладенец. И Исус уморен от пътуването, седеше така до кладенеца. Беше около шестият час.
Затова трябваше да прилича във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в служба на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.
Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, без да се открие у Него грях.