Марк 4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Притчата за сеяча

¹ И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седеше в езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

² И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

³ Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

⁴ И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха, та ги изкълваха.

⁵ Други паднаха на канаристо място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶ а когато изгря слънцето, прегоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷ И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, та не дадоха плод.

⁸ А други паднаха на добра земя и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

⁹ И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

¹⁰ И когато остана самичък, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

¹¹ И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко бива в притчи;

¹² тъй че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости [грехът].

¹³ И казва им: Не разбирате ли тази притча? А как тогава ще разберете всичките притчи?

¹⁴ Сеячът сее словото.

¹⁵ А онези край пътя, където се сее словото, са такива, които, като го чуят, Сатана веднага идва и грабва посяното в тях слово.

¹⁶ Също и посяното на канаристите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;

¹⁷ нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, като настане напаст или гонение поради словото, веднага се съблазняват.

¹⁸ Посяното между тръните са онези, които са слушали словото;

¹⁹ но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат в тях, заглушават словото, и то става безплодно.

²⁰ А посяното на добрата земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод, тридесет, шестдесет и стократно.

Лампа на светилник

²¹ И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиникаили под леглото? Не за това ли, за да го поставят на светилника?

²² Защото няма нещо тайно, което да не се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.

²³ Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

²⁴ Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и на вас, които слушате ще ви се прибави.

²⁵ Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Притчата за поникващото семе

²⁶ И каза: Божието царство е също както когато човек хвърли семе в земята;

²⁷ и спи, и става нощем и денем; а как никне и расте семето, той не знае.

²⁸ Земята сама по себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

²⁹ А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

Притчата за синаповото зърно

³⁰ При това каза: На какво да оприличим Божието царство, или с каква притча да го представим?

³¹ То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

³² но когато се посее, расте и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслоняват небесните птици.

³³ С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

³⁴ А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

Исус укротява бурята

³⁵ И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отвъдната страна.

³⁶ И като разпуснаха народа, взеха Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

³⁷ И вдигна се голяма буря, и вълните връхлетяха в ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

³⁸ А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?

³⁹ И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

⁴⁰ И рече им: Защо сте тъй страхливи? Още ли нямате вяра?

⁴¹ И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?