Лука 8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Притчата за сеяча

¹ И скоро след това Исус ходеше от град на град и от село на село да проповядва и да благовества Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученици,

² и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,

³ и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

⁴ И понеже се събра голямо множество, и идваха при Него от всеки град, рече с притча:

⁵ Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

⁶ А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.

⁷ Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

⁸ А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁹ А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.

¹⁰ Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.

¹¹ Ето значението на притчата: Семето е Божието слово.

¹² А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

¹³ Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, за време вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

¹⁴ Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и като си отиват, заглъхват от грижи и богатства, и житейски удоволствия, и не дават узрял плод.

¹⁵ А посятото на добрата земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с постоянство.

Лампа на светилник

¹⁶ И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, но го слага на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

¹⁷ Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.

¹⁸ Затова, внимавайте как слушате; защото, който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.

Майката и братята на Исус

¹⁹ И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

²⁰ И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

²¹ А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го вършат.

Исус укротява бурята

²² А в един от тези дни Той влезе в ладия с учениците Си и им рече: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплаваха.

²³ А като плаваха, Той заспа; и бурен вятър се устреми върху езерото, и вълните ги заливаха, така че бяха в опасност.

²⁴ И дойдоха, та Го разбудиха, и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и уталожиха се, и настана тишина.

²⁵ И рече им: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и казваха си един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва и на ветровете, и на водата, и те Му се покоряват?

Изцеляването на човека, обладан от бесове

²⁶ И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.

²⁷ И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и от дълго време не беше обличал дреха, и в къща не живееше, а в гробищата.

²⁸ Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и със силен глас рече: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи!

²⁹ Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови, та го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пустините.

³⁰ И Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

³¹ И молеха Го да не им заповядва да отидат в бездната.

³² А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по гората, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

³³ И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

³⁴ А свинарите, като видяха станалото, побягнаха и известиха за това в града и в селата.

³⁵ И като излязоха да видят станалото, и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и убояха се.

³⁶ И тези, които бяха видели това, разказаха им как се изцели бесният.

³⁷ И цялото множество от Герасинската околност Му се молиха да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията, и се завърна.

³⁸ А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати, като каза:

³⁹ Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде, та разгласи по целия град какви неща му стори Исус.

Мъртвото момиче и болната жена

⁴⁰ А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

⁴¹ И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе, та Му се молеше да влезе в къщата му;

⁴² защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

⁴³ И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе дала за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

⁴⁴ се приближи изотзад, та се допря до полата на дрехата Му; и начаса престана кръвотечението ѝ.

⁴⁵ И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети! [А Ти казваш: Кой се допря до Мене?]

⁴⁶ Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.

⁴⁷ И жената, като видя, че не може да се укрие, дойде разтреперана и падна пред Него, та му изказа пред всичките люде по коя причина се бе допряла до Него, и как начаса бе оздравяла.

⁴⁸ А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир!

⁴⁹ Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

⁵⁰ А Исус, като дочу това, му отговори: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

⁵¹ И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата, и майката на момичето.

⁵² И всички плачеха и я оплакваха. А Той рече: Не плачете; защото не е умряла, а спи.

⁵³ А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

⁵⁴ Но Той я хвана за ръката и извика: Момиче, стани!

⁵⁵ И върна се духът ѝ, и тя начаса стана; и Той заповяда да ѝ дадат нещо да яде.

⁵⁶ И родителите ѝ се удивиха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.