И като влезе Аман, царят му рече: Как да се постъпи с човек, на когото царят благоволява да окаже почест? А Аман помисли в сърцето си: На кого другиго би благоволил царят да направи почест, освен на мене?
Лука 16:3 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава настойникът си рече: какво да направя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося ме е срам. Más versionesЦариградски Тогаз домостроителът рече в себе си: Що да сторя? понеже господарът ми отнема от мене домостроителството. Да копая не мога: да прося срам ме е. Ревизиран Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е. Новият завет: съвременен превод Икономът си помислил: «Какво да правя? Господарят иска да ме уволни. Не съм достатъчно силен да отида да копая земята, а да прося ме е срам. Верен Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава управителят си рече: „Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се. Библия ревизирано издание Тогава настойникът си каза: Господарят ми отнема от мене настойничеството. Какво да правя? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам. |
И като влезе Аман, царят му рече: Как да се постъпи с човек, на когото царят благоволява да окаже почест? А Аман помисли в сърцето си: На кого другиго би благоволил царят да направи почест, освен на мене?
Ленивият не иска да оре поради зимата, затова, когато потърси по жетва, не намира нищо.
И какво ще направите в деня на наказанието, когато опустошението дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ? Къде ще оставите вашето богатство?
пророците пророкуват лъжливо и свещениците господстват чрез тях. И Моят народ обича това. А какво ще правите накрая?
Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
Дойдоха в Ерихон; и когато излизаше от Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
И той размишляваше в себе си: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си.
И той го повика, и му рече: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
И сиромахът умря; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът, и бе погребан.
Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човека не зачитам,
А съседите и онези, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, казваха: Не е ли тоя, който седеше и просеше?
някои носеха един човек, куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречената Красна врата на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.
Понеже чуваме, че някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи.