Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Лука 16:3 - Новият завет: съвременен превод

3 Икономът си помислил: «Какво да правя? Господарят иска да ме уволни. Не съм достатъчно силен да отида да копая земята, а да прося ме е срам.

Ver Capítulo Copiar


Más versiones

Цариградски

3 Тогаз домостроителът рече в себе си: Що да сторя? понеже господарът ми отнема от мене домостроителството. Да копая не мога: да прося срам ме е.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

3 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

Ver Capítulo Copiar

Верен

3 Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.

Ver Capítulo Copiar

Съвременен български превод (с DC books) 2013

3 Тогава управителят си рече: „Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

3 Тогава настойникът си каза: Господарят ми отнема от мене настойничеството. Какво да правя? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.

Ver Capítulo Copiar




Лука 16:3
26 Referencias Cruzadas  

В края на деня стопанинът на лозето казал на надзирателя на работниците: «Извикай работниците и им плати надниците, като започнеш от хората, които наех последни и свършиш с онези, които наех първи.»


След това пристигнаха в Ерихон. На излизане от града ги последва голяма тълпа хора. Край пътя беше седнал един слепец, който просеше. Той се казваше Вартимей и беше син на Тимей.


и се замислил: «Какво да направя? Няма къде да прибера реколтата си.»


Той го извикал при себе си и му казал: «Какви са тези неща, които чувам за теб? Направи ми отчет за своята работа, защото повече не можеш да останеш на тази длъжност.»


Пред вратата му често донасяли един бедняк на име Лазар, целия покрит с рани.


След време беднякът умрял и ангелите го завели при Авраам. Богатият също умрял и го погребали.


Знам какво ще направя, за да накарам хората да ме приемат в домовете си, след като изгубя работата си.»


Но съдията не искал и да чуе за това. След време обаче си помислил: «Не ме е страх от Бога и не уважавам хората.


Съседите му и онези, които бяха свикнали да го виждат да проси, казаха: „Това не е ли същият човек, който преди седеше и просеше?“


Пред храмовата врата, наречена „Красива“, имаше един човек, куц по рождение, когото носеха и оставяха всеки ден там, за да проси милостиня от влизащите в храма.


Сега стани и влез в града и там ще ти бъде казано какво трябва да направиш.“


Чуваме, че някои от вас са мързеливи, нищо не правят и се месят в работите на другите.


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos