Йеремия 18:22 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Нека се чуе вопъл от къщите им, когато докарат внезапно полкове върху тях, защото изкопаха яма, за да ме хванат и скриха примки за нозете ми. Цариградски Да се чуе вопъл от къщите им Когато докараш внезапно пълкове върх тях; Защото изкопаха яма за да ме хванат, И скриха сети за нозете ми. Ревизиран Нека се чуе вопъл от къщите им, Когато докарат внезапно полкове върху тях; Защото изкопаха яма, за да ме хванат, И скриха примки за нозете ми. Верен Нека се чуе вик от къщите им, когато докараш внезапно войски върху тях, защото изкопаха яма да ме хванат и скриха примки за краката ми. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Нека се чува писък от къщите им, когато внезапно Ти докараш срещу тях плячкосващи орди, защото те изкопаха яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примки на краката ми. Библия ревизирано издание Нека се чуе вопъл от къщите им, когато докарат внезапно полкове върху тях; защото изкопаха яма, за да ме хванат, и скриха примки за краката ми. Библия синодално издание (1982 г.) Да се чува от къщите им писък, кога внезапно напратиш върху им полковете; защото те копаят яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примка за нозете ми. |
Горделивите заложиха клопка за мене, и с въжета разпростряха мрежи край пътя; поставиха примки за мене. (Села.)
Погледни надясноми и виж, че никой не иска да знае за мене; прибежище няма вече за мене; никой не се грижи за душата ми.
Също и онези, които искат живота ми, слагат примки за мене; онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща и измислят лъжи цял ден.
Ще се въздаде ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоята ярост.
Защото чувам шушукане от мнозина, ужас отвсякъде! Обвинявайте! И ние ще го обвиним. Всичките ми приятели дебнат да се спъна, казвайки: Може би той ще се подмами и ние ще надмогнем над него и ще му отмъстим.
И да бъде тоя човек като градовете, които Господ не пожали и разори, и нека слуша заран вик и на пладне тревога,
Защото чух вик, сякаш жена ражда, стон, сякаш ражда първородното си – вика на Сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.
Защото се намират сред народа Ми нечестивци, които, наблюдавайки както причакващ ловец, полагат примки, ловят човеци.
О, дъще на Моя народ, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за едничък син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.