когато воловете ни бъдат добре натоварени; когато няма нито кражби, нито отвличания, нито плач по нашите улици.
Исаия 24:11 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Те викат по улиците за виното; всяка радост е помрачена; веселието на земята е отишло в плен. Цариградски Вик има по улиците за виното: Всека радост се помрачи: веселието на земята е изгонено. Ревизиран Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен. Верен Оплаквателен вик има по улиците за виното; помрачи се всяка радост, оттегли се веселието на земята. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Търси се вино по улиците. Всяка радост помръкна и веселието престана. Библия ревизирано издание По улиците има вик за виното; всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен. Библия синодално издание (1982 г.) Плачат за вино по улиците; помрачи се всяка радост; изгонена е всяка веселба от земята. |
когато воловете ни бъдат добре натоварени; когато няма нито кражби, нито отвличания, нито плач по нашите улици.
Отнето е веселието и радостта от плодоносното поле, няма в лозята ти песни, нито радостни гласове; няма кой да тъпче в линовете и да изстисква виното, защото Аз сложих край на веселбите.
След по-малко от година ще затреперите, вие, безгрижни; защото гроздоберът ще пропадне, беритбата няма да настане.
В земята на народа Ми ще растат тръни и бодили – да, още и по всички увеселителни домове в ликуващия град.
После ще се взрат в земята, и ето – скръб и тъмнина, и страшен мрак, и ще бъдат хвърлени в черна нощ.
От гнева на Господа на силите земята ще изгори и народът ще бъде като гориво за огъня; никой няма да пожали брат си.
Народите чуха за посрамването ти и викът ти изпълни света, защото силен се сблъска със силен, та и двамата паднаха заедно.
Отне се веселието и радостта от плодоносното поле и от Моавската земя; спрях виното от линовете, та да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; възклицание няма да се чуе.
И не Ме призоваваха от сърце, а ридаеха на леглата си; събират се за жито и вино, но пак въстават против Мене.
Лозата изсъхна и смокинята повяхна; нарът, палмата и ябълката – всичките полски дървета изсъхнаха; радостта изчезна сред човешките чада.
Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, а Лазар – лошотиите; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.