Тогава хвърли се на врата на брат си Вениамин и плака; плака и Вениамин на неговия врат.
Деяния 20:37 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел, и го целуваха, Más versionesЦариградски И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха, Ревизиран И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха, Новият завет: съвременен превод Всички плакаха много, прегръщаха го и го целуваха, Верен И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, Библия ревизирано издание И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха, |
Тогава хвърли се на врата на брат си Вениамин и плака; плака и Вениамин на неговия врат.
Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гошен да посрещне баща си Израил; и като му се представи, хвърли се на врата му, и плака дълго време на врата му.
А Давид се изкачваше нагоре по Маслинения хълм; вървеше и плачеше; главата му беше покрита и той вървеше бос; и всички мъже, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха.
А той остави воловете и се завтече след Илия, и каза: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. А Илия му каза: И да се върнеш пак, защото какво съм ти сторил?
Спомни си, Господи, как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.
И докато се молеше Ездра и се изповядваше, плачейки, паднал пред Божия дом, събра се при него много голямо множество израиляни – мъже, жени и деца, защото народът плачеше много горчиво.
И като повдигнаха очи отдалеч, и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.
И стана, и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му, и го целуваше.
Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.
защото Агнето, Което е сред престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с жива вода; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.
И щом момчето си отиде, Давид стана откъм южната страна и като падна по лице на земята, поклони се три пъти; и се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид твърде много.