Второ Тимотей 4:16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г При първата ми защита никой не взе моята страна, а всички ме изоставиха; дано не им се счете за грях. Más versionesЦариградски В първия ми ответ никой не предстана с мене, но всички ме оставиха: дано им се за грях не вмени. Ревизиран При първата ми защита никой не взе моята страна, но всичките ме оставиха; дано не им се счете <това за грях>. Новият завет: съвременен превод Когато трябваше да се защитавам за първи път, никой не ме подкрепи, а всички ме изоставиха. Дано това не им се счете за грях. Верен При първата ми защита никой не взе моята страна, а всички ме изоставиха; дано не им се счете за грях. Съвременен български превод (с DC books) 2013 При първата ми защита никой не се застъпи за мене – всички ме изоставиха. Дано не им се вмени за грях! Библия ревизирано издание При първата ми защита никой не взе моята страна, а всички ме оставиха; дано не им се вмени това за грях. |
И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите самичък; обаче не съм самичък, защото Отец е с Мене.
Но им отговорих, че римляните нямат обичай за угода на някого да предават някой човек [на смърт,] преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си, и да му се е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.
И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като каза това, заспа.
Защото, ето това ваше скърбене по Бога какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво очакване, каква ревност, каква готовност да видите възмездие! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това дело.
а другите възвестяват Христа от съперничество, неискрено, като мислят да прибавят тъга към оковите ми.
И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, така и в защитата и в утвърждението на благовестието.
Защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят; той отиде в Солун, Крискент – в Галатия, а Тит в Далмация.
Но почитайте в сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.