Марк 14 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Исус помазан с миро във Витания

¹ А след два дни щеше да бъде Пасхата и Празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.

² Защото казваха: Да не стане на празника, за да не се повдигне вълнение между народа.

³ И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симон прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, възля мирото на главата Му.

⁴ А имаше някои, които, негодуващи, казваха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

⁵ Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

⁶ Но Исус рече: Оставете я; защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.

⁷ Защото сиромасите всякога се намират между вас и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

⁸ Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

⁹ Истина ви казвам: Където и да се про повядва благовестието по целия свят, ще се разказва в нейна памет това, което тя стори.

¹⁰ Тогава Юда Искариотски, онзи, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.

¹¹ Те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

Господнята вечеря

¹² А на първия ден на Празника на безкваснитехлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?

¹³ И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него.

¹⁴ И където влезе, кажете на стопанина на тая къща: Учителят пита: Къде е приготвената за Мене приемна стая, където ще ям пасхата с учениците Си?

¹⁵ И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

¹⁶ И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁷ И като се свечери, Той дойде с дванадесетте.

¹⁸ И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

¹⁹ Те започнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

²⁰ А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

²¹ Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за тоя човек, ако не бе се родил.

²² И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, та им даде и рече: Вземете [яжте]; това е Моето тяло.

²³ Взе и чашата, благодари и даде им; и те всички пиха от нея.

²⁴ И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

²⁵ Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

²⁶ И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Исус предрича отричането на Петър

²⁷ И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [поради Мене тая нощ]; защото е писано: „Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат.“

²⁸ А след възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

²⁹ А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче – не.

³⁰ И Исус му каза: Истина Ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

³¹ А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички.

Гетсимания

³² И дойдоха на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Седете тука, докато се помоля.

³³ И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан, и захвана да се тревожи и да тъгува.

³⁴ И каза им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

³⁵ И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако бе възможно, да Го отмине този час, казвайки:

³⁶ Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не обаче каквото Аз искам, но каквото Ти.

³⁷ И идва, и ги намира заспали; и казва на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?

³⁸ Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

³⁹ И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

⁴⁰ И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха какво да Му отговорят.

⁴¹ И трети път дойде, и каза им: Още ли спите и почивате? Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

⁴² Станете да вървим; ето, приближава се този, който ме предава!

Предаването на Исус

⁴³ И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпрате ни от главните свещеници, книжниците и старейшините.

⁴⁴ А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го, та Го заведете, като Го пазите здраво.

⁴⁵ И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуна Го.

⁴⁶ И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.

⁴⁷ А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника, и му отсече ухото.

⁴⁸ И Исус проговори, казвайки им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

⁴⁹ Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията.

⁵⁰ Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

⁵¹ И някой си момък го следваше, обвит с плащаница на голо; и те го хванаха.

⁵² А той, като остави плащаницата, избяга гол.

Пред синедриона

⁵³ И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират всичките главни свещеници и старейшините, и книжниците.

⁵⁴ А Петър беше Го следвал отдалеч до двора на първосвещеника, и седеше вътре заедно със служителите, и грееше се на огъня.

⁵⁵ И главните свещеници, и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намираха.

⁵⁶ Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не бяха еднакви.

⁵⁷ Сетне някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:

⁵⁸ Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.

⁵⁹ Но и така свидетелствата им не бяха еднакви.

⁶⁰ Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе?

⁶¹ А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Помазаникът, Син на Благословения?

⁶² А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци.

⁶³ Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

⁶⁴ Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.

⁶⁵ И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

Петър се отрича от Исус

⁶⁶ И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника;

⁶⁷ и като видя Петър, че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

⁶⁸ А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън на предверието; и петелът пропя.

⁶⁹ Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

⁷⁰ А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин [и говорът ти съответства].

⁷¹ А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам тоя човек, за когото говорите.

⁷² И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът два пъти, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.