Първо Коринтяни 9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Правата на апостол

¹ Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

² На други ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.

³ Ето моето оправдание пред тези, които осъждат поведението ми;

⁴ нямаме ли право да ядем и да пием на сметка на църквите?

⁵ Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

⁶ Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си.

⁷ Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

⁸ По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

⁹ Защото в Мойсеевия закон е писано: „Да не връзваш устата на вола, когато вършее“. За воловете литук се грижи Бог,

¹⁰ илиго казва несъмнено заради нас? Да, заради нас е писано това; защото, който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в подялбата на плода.

¹¹ Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

¹² Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним никаква пречка за Христовото благовестие.

¹³ Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището, че тези, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

¹⁴ Така и Господ е наредил, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

¹⁵ Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

¹⁶ Защото, ако проповядвам благовестието, аз нямам с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото, горко ми, ако не благовествам.

¹⁷ Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, ако ли по принуда, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

¹⁸ И тъй, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.

¹⁹ Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз станах роб на всички, за да придобия по-мнозината.

²⁰ За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.

²¹ За тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Бога, защото съм под закон спрямо Христа), за да придобия тези, които нямат закон.

²² За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

²³ Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.

²⁴ Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.

²⁵ И всеки състезател се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен.

²⁶ И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

²⁷ но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.