La Biblia Online

Anuncios


Toda la Biblia A.T. N.T.




Второ Летописи 25:21 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

И тъй, Израилевият цар Йоас излезе, та се погледнаха един друг в лице – той и Юдовият цар Амасия, в Бет-Шемеш, който принадлежи на Юда.

Ver Capítulo

Цариградски

Възлезе прочее Иоас Израилевий цар, та се видяха лице с лице, той и Амасия Юдинът цар, въ Ветсемес, който принадлежи на Юда.

Ver Capítulo

Ревизиран

Прочее, Израилевият цар Иоас възлезе, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

Ver Capítulo

Верен

Тогава израилевият цар Йоас се изкачи и се погледнаха един друг в лице, той и юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

Ver Capítulo

Съвременен български превод (с DC books) 2013

И така, Йоас, царят на Израил, излезе срещу юдейския цар Амасия при Ветсамис в Юдея.

Ver Capítulo

Библия ревизирано издание

И така, Израилевият цар Йоас излезе и се погледнаха един друг в лице, той и Юдейският цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юдея.

Ver Capítulo

Библия синодално издание (1982 г.)

Излезе Иоас, цар израилски, и се видяха лице с лице, той и Амасия, цар иудейски, във Ветсамис Иудейски.

Ver Capítulo



Второ Летописи 25:21
7 Referencias Cruzadas  

А останалите дела на Йоас и всичко, което извърши, и юначеството, с което воюва против Юдовия цар Амасия, не са ли записани в Книгата на летописите на Израилевите царе?


Но Амасия не послуша, защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката на неприятелите, понеже бяха прибягнали към едомските богове.


И Юда беше поразен пред Израил; и побягнаха всеки в шатъра си.


и от Баала границата завиваше на запад към Сеирската планина, и минаваше на север от планината Ярим (който е Хасалон), и слизаше до Бет-Шемеш, и минаваше през Тамна;


Аин с пасбищата му, Юта с пасбищата ѝ и Бет-Шемеш с пасбищата му; девет града от тези две племена;


И гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница, към Бет-Шемеш, значи Той ни е сторил това голямо зло; ако ли не, ще знаем, че не Неговата ръка ни е поразила, а това ни е постигнало случайно.