La Biblia Online

Anuncios


Toda la Biblia A.T. N.T.




Второ Коринтяни 7:10 - Библия синодално издание (1982 г.)

Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.

Ver Capítulo

Más versiones

Цариградски

Защото скръбта по Бога ражда спасително покайване което не докарва разкайване; световната обаче скърб ражда смърт.

Ver Capítulo

Ревизиран

Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

Ver Capítulo

Новият завет: съвременен превод

Тъгата, която Бог желае да имате, кара човек да се покае. Това води до спасение, за което не трябва да съжаляваме. Тъгата обаче, която светът има, носи смърт.

Ver Capítulo

Верен

Защото скръбта по Бога води до спасително покаяние, за което не съжаляваш; но скръбта на света докарва смърт.

Ver Capítulo

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт.

Ver Capítulo

Библия ревизирано издание

Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

Ver Capítulo
Otras versiones



Второ Коринтяни 7:10
32 Referencias Cruzadas  

И видя Рахил, че тя не ражда на Иакова деца, и завидя Рахил на сестра си и рече на Иакова: дай ми деца; ако ли не, умирам.


Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа. И Натан каза на Давида: и Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш;


И тоя му каза: защо тъй линееш от ден на ден, царски сине, – няма ли да ми откриеш? Амнон отговори: аз любя Тамар, сестрата на брата ми Авесалома.


Ахитофел, като видя, че съветът му не бе изпълнен, оседла осела, приготви се, отиде у дома си, в своя град, направи завещание за дома си, и се обеси, и умря, и го погребаха в бащиния му гроб.


Ахав се върна у дома си развълнуван и огорчен от думите, що му бе казал изреелецът Навутей, думайки: няма да ти дам наследството от бащите си. Духом смутен, легна на постелката си, обърна си лицето и не яде хляб.


Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада.


На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир.


Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.


Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.


Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.


Те отидоха със сълзи, Аз пък ще ги поведа с утеха; ще ги поведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат; защото Аз съм отец на Израиля, и Ефрем е Мой първороден.


А оцелелите от тях ще избягат и ще бъдат в планините като долински гълъби; те всички ще стенат, всеки за своето беззаконие.


И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.


човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.


И рече Бог на Иона: „нима тъй силно се огорчи за растението?“ Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“.


И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.


Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.


А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!


Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.


И тъй, локайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви,


да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покаяли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.


Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас.


Защото знаете, че и отпосле той, желаейки да наследи благословението, биде отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, ако и да бе го молил за това със сълзи.


Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си.