И ето, дойде кушитът. И рече кушитът: Известия, господарю мой, царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се вдигнаха против тебе.
Съдии 5:31 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Така да погинат всички твои врази, Господи; а онези, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това земята имаше спокойствие четиридесет години. Цариградски Така да погинат всите твои врази, Господи; А онези които Го обичат нека са както слънцето изгрява в силата си. И земята беше в покой четиридесет лета. Ревизиран Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години. Верен Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Така да погинат всички Твои врагове, Господи! А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“ След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години. Библия ревизирано издание Така да погинат всички твои врагове, Господи; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години. Библия синодално издание (1982 г.) Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! – И спокойна беше земята през четирийсет години. |
И ето, дойде кушитът. И рече кушитът: Известия, господарю мой, царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се вдигнаха против тебе.
И царят попита кушита: Здрав ли е младежът Авесалом? А кушитът отговори: Враговете на господаря ми, царя, и всички, които се вдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!
и ще бъде като утринната виделина, когато изгрява слънцето в безоблачна зора, като свежа трева, която никне из земята от сиянието, което блесва след дъжд.
То излиза от единия край на небето и обикаля до другия му край; от топлината му нищо не се укрива.
и ще направи да изгрее правдата ти като светлината и справедливостта ти катослънцето по пладне.
Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ, затова ще го избавя; ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми.
защото, ето, враговете Ти, Господи, ето, враговете Ти ще погинат; ще се разпръснат всички, които вършат беззаконие.
Вие, които любите Господа, мразете злото; Той пази душите на светиите Си, избавя ги от ръката на нечестивите.
а показвам милост към хиляда поколения на онези, които Ме любят и пазят Моите заповеди.
Разумните ще сияят със светлината на простора, и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите, до вечни векове.
Да! Нека познаем, нека се стремим да познаем Господа; Той се появява неизменно като зората и ще дойде при нас като дъжда, като пролетния дъжд, който пои земята.
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение.
и да възлюбиш Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа и с всичката си сила.
И тъй, да знаеш, че Господ, твоят Бог, Той е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към онези, които Го любят и спазват заповедите Му;
Блажен онзи човек, който издържа изпитание; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.
Слушайте, любезни ми братя: не избра ли Бог онези, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тези, които Го любят?
Когото любите, без да сте Го видели; в Когото, като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,
и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше двуостър меч; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.
Весели се за него, небе, и вие, светии, апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.
И те викаха с висок глас, казвайки: Докога, Господарю Святи и Истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?
Така в онова време Моав се покори под ръката на Израил. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.