Съдии 5 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Песента на Девора

¹ В онзи ден Девора и Барак, Абиноамовият син, запяха с тези думи:

² За това, че отмъсти за Израил, че доброволно се предаде народът, хвалете Господа!

³ Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Бога Израилев, ще пея хвала.

⁴ Господи, когато излезе Ти от Сеир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето покапа – ей, облаците покапаха вода.

⁵ Планините се разтопиха от присъствието Господне – самият Синай от присъствието на Господа, Бога Израилев.

⁶ В дните на Шамгар, Анатовия син, в дните на Яел пътищата бяха напуснати; и пътниците вървяха по пътеки настрана.

⁷ Престанаха воините в Израил; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израил.

⁸ Избраха си нови богове; тогава настана бой при портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил?

⁹ Сърцето ми е към началниците на Израил, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

¹⁰ Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които вървите по пътя, възвестете това!

¹¹ Далеч от кипежа на стрелците, на местата, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израил. Тогава народът Господен слезе при портите.

¹² Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Бараче, и заплени пленниците си, сине Абиноамов!

¹³ Тогава остатъкът от мъжете на благородните се предаде; Господ ме направи да владея силните.

¹⁴ Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон онези, които държат жезъл на повелител.

¹⁵ И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Барак, спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови велики бяха сърдечните решения.

¹⁶ Защо си седнал между оградите да слушаш блеянията на стадата? При потоците Рувимови големи бяха сърдечните изпитания.

¹⁷ Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията и мируваше в заливчетата си.

¹⁸ Завулон са народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим – по опасните места на полето.

¹⁹ Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо при водите на Магедон; ала сребро и плячка не взеха.

²⁰ От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисера.

²¹ Река Кишон ги завлече, старата река, река Кишон. Стъпкала си мощ, душе моя.

²² Тогава се строшиха конските копита от стремглавото тичане, стремглавото тичане на силните им.

²³ Прокълнете Мироз, рече Ангелът Господен, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните.

²⁴ Благословена нека бъде повече от всички жени Яел, жената на Хебер кенееца; повече от всички жени живеещи в шатри, нека бъде благословена.

²⁵ Вода поиска той; тя мляко му даде, масло принесе във великолепна чаша.

²⁶ Ръката си простря към кола, и десницата си към работническия чук; и с чука удари Сисера и му промуши главата, ей, проби и прониза слепите му очи.

²⁷ При нозете ѝ се повали, падна, простря се; при нозете ѝ се повали, падна; дето се повали, там и падна мъртъв.

²⁸ Сисеровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват колелата на колесницата му?

²⁹ Мъдрите нейни госпожи ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:

³⁰ Навярно са намерили и делят плячка. По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисера плячка от пъстрошарени дрехи, плячка от пъстрошарени, везани дрехи, от пъстрошарени дрехи, везани и от двете страни, за шиите на момите, взети в плен.

³¹ Така да погинат всички твои врази, Господи; а онези, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това земята имаше спокойствие четиридесет години.