Послание на Яков 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

„Не“ на предпочитанията и пристрастията

¹ Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

² Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

³ и погледнете с почит към онзи, който е с хубавите дрехи и речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни при нозете ми,

⁴ не правите ли различия помежду си и не ставате ли пристрастни съдии?

⁵ Слушайте, любезни ми братя: не избра ли Бог онези, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тези, които Го любят?

⁶ А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и ви влачат по съдилища?

⁷ Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?

⁸ Обаче ако изпълнявате царския закон според Писанието: „Да обичаш ближния си като себе си,“ добре правите.

⁹ Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

¹⁰ Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.

¹¹ Понеже Онзи, Който е рекъл: „Не прелюбодействай“, рекъл е и: „Не убивай“, тъй че ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

¹² Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

¹³ Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

Вяра и дела

¹⁴ Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

¹⁵ Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

¹⁶ и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

¹⁷ Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

¹⁸ А някой ще рече: Ти имаш вяра, но аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.

¹⁹ Ти вярваш, че има само един Бог. Добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

²⁰ Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра, отделена от дела, е безплодна?

²¹ Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?

²² Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че от делата се усъвършенства вярата;

²³ и изпълни се Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога; и това му се вмени за правда;“ и се нарече Божий приятел.

²⁴ Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

²⁵ Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?

²⁶ Защото, както тялото, отделено от духа, е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва.