И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всяко влечуго по земята.
Исаия 6:8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? И кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене. Цариградски И чух гласа Господен който говореше: Кого ще проводя? и кой ще отиде за нас? Тогаз рекох: Ето аз, проводи ме. Ревизиран После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене. Верен И чух гласа на Господа, който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас? И казах: Ето ме, изпрати мен. Съвременен български превод (с DC books) 2013 И чух гласа на Господа, Който казваше: „Кого да изпратя? И кой ще отиде заради нас?“ И аз казах: „Ето ме, изпрати мене.“ Библия ревизирано издание После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене. Библия синодално издание (1982 г.) И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене. |
И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всяко влечуго по земята.
И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота да яде и да живее вечно, –
И Господ каза: Кой ще примами Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг – друго.
Аз се открих на онези, които не питаха за Мене; намериха Ме онези, които не Ме търсеха. Ето Ме! Ето Ме! – казвах на народ, който не се наричаше с Моето име.
И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всемогъщия, шум на метеж, като шум на войска. Когато спираха, спущаха крилата си.
И фученето на крилата на херувимите се чуваше чак до външния двор, като гласа на Всемогъщия Бог, когато говори.
Тогава Той извика в ушите ми с висок глас и каза: Нека се приближат тук палачите на града, всеки с пагубното си оръжие в ръка.
Но не се скъпя за живота си и не ми се свиди за него, стига само да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тази благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство;