Трето Царе 22 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Михей пророкува срещу Ахав

¹ И минаха се години без война между Сирия и Израил.

² А в третата година, когато Юдовият цар Йосафат слезе при Израилевия цар,

³ Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-Галаад е наш; а ние нехаем и не си го вземаме от ръката на сирийския цар?

⁴ Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой против Рамот-Галаад? И Йосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моят народ – както твоя народ, моите коне – както твоите коне.

⁵ Йосафат каза още на израилския цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.

⁶ Тогава израилският цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да тръгна ли на бой против Рамот-Галаад или да не тръгна? А те казаха: Тръгни и Господ ще го предаде в ръката на царя.

⁷ Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

⁸ И Израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, Михей, синът на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, а лошо. А Йосафат каза: Нека не говори така царят.

⁹ Тогава Израилевият цар повика един скопец и каза: Доведи скоро Михей, сина на Емла.

¹⁰ А израилският цар и Юдовият цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта; и всички пророци пророкуваха пред тях.

¹¹ А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и рече: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

¹² Също и всички пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-Галаад и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

¹³ А пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори, казвайки: Ето сега, изричат пророците като в един глас добри думи за царя; нека и твоята дума да бъде като думата на един от тях и ти говори добро.

¹⁴ А Михей каза: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря.

¹⁵ И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михей, да идем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не идем? А той му отговори: Иди и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

¹⁶ А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго, освен истината в Господнето име!

¹⁷ А той рече: Видях целия Израил пръснат по планините като овце, които нямат овчар; и Господ рече: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

¹⁸ Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че не ще прорече добро за мене, а лошо?

¹⁹ А Михей каза: Чуй, Господнето слово. Видях Господа седящ на престола Си и цялото небесно войнство стоеше около Него отдясно и отляво.

²⁰ И Господ каза: Кой ще примами Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг – друго.

²¹ После излезе един дух и застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя.

²² И Господ попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще сполучиш; излез и направи така.

²³ Сега ето, Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; обаче Господ е говорил лошо за тебе.

²⁴ Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи и плесна Михей по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

²⁵ А Михей рече: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще отидеш да се криеш в някоя вътрешна стая.

²⁶ Тогава израилският цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас

²⁷ и кажете: Така казва царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато си дойда с мир.

²⁸ И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

Ахав е убит при Рамот-Галаад

²⁹ И така, Израилевият цар и Юдовият цар Йосафат отидоха в Рамот-Галаад.

³⁰ И Израилевият цар рече на Йосафат: Аз ще се преоблека и ще вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението.

³¹ А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.

³² А началниците на колесниците, като видяха Йосафат, казаха: Несъмнено този ще е Израилевият цар; и се отклониха, за да го ударят; но Йосафат извика.

³³ И началниците на колесниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, отказаха се да го преследват и се върнаха.

³⁴ А един човек стреля, без да се мери и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря си: Обърни назад и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.

³⁵ И в онзи ден сражението се усили; а царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

³⁶ И около залез слънце, в стана се нададе вик: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си!

³⁷ Така царят умря и го донесоха в Самария, и погребаха царя в Самария.

³⁸ И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучета лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.

³⁹ А останалите дела на Ахав и всичко, което върши, и къщата, която построи от слонова кост, и всички градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

⁴⁰ Така Ахав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.

Йосафат – цар на Юда

⁴¹ А над Юда се възцари Йосафат, синът на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав.

⁴² Йосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.

⁴³ Той ходи праведно в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, като вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места обаче не се премахнаха; народът още принасяше жертва и кадеше по високите места.

⁴⁴ И Йосафат сключи мир с израилския цар.

⁴⁵ А останалите дела на Йосафат, юначествата, които показа и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.

⁴⁶ Също той изтреби от земята останалите мъжеложци, които бяха останали от времето на баща му, Аса.

⁴⁷ В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.

⁴⁸ Йосафат построи и кораби като тарсиските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Ецион-Гебер.

⁴⁹ Тогава Охозия, Ахавовият син, каза на Йосафат: Нека се качат на корабите моите слуги с твоите слуги. Но Йосафат отказа.

⁵⁰ И Йосафат заспа с бащите си, и беше погребан с бащите си в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам.

Охозия – цар на Израил

⁵¹ Охозия, Ахавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдовия цар Йосафат и царува две години над Израил.

⁵² Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който вкара в грях Израил;

⁵³ защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израилевия Бог, според всичко, което бе вършил баща му.