Числа 22 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Валак призовава Валаам

¹ Тогава израиляните отпътуваха и разположиха стан на Моавските полета оттатък Йордан, срещу Ерихон.

² А Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което стори Израил на аморейците.

³ И Моав много се боеше от народа, защото беше многочислен; и Моав се безпокоеше поради израиляните.

⁴ И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както волът пояжда полската трева. И Валак, Сепфоровият син, в това време беше цар на моавците.

⁵ Той изпрати посланици до Валаам, Веоровия син, в Петор, който е при река Ефрат, в земята на синовете от неговия народ, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са се разположили срещу мене.

⁶ Ела сега и моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене; дано бих могъл да ги победя и да ги прогоня от земята; понеже зная, че онзи, когото благословиш, е благословен, а когото прокълнеш, е проклет.

⁷ И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини тръгнаха с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаам, казаха му Валаковите думи.

⁸ А той им рече: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаам.

⁹ И Бог дойде при Валаам, и каза: Какви са тези хора у тебе?

¹⁰ И Валаам рече на Бога: Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:

¹¹ Ето людете, които излязоха от Египет, покриват лицето на земята; ела сега, прокълни ми ги, дано бих могъл да ги победя и да ги изпъдя.

¹² А Бог рече на Валаам: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

¹³ И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Върнете се в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

¹⁴ Тогава моавските първенци станаха, и се върнаха при Валак, и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.

¹⁵ А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-видни от онези.

¹⁶ И казаха: Така казва Валак, Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да не те спре да дойдеш при мене;

¹⁷ защото ще те издигна на голяма почит и ще сторя всичко, което би ми рекъл; ела моля, прокълни ми тия люде.

¹⁸ А Валаам отговори на Валаковите слуги: Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече.

¹⁹ Затова, моля, пренощувайте и вие тук, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

²⁰ И Бог дойде при Валаам през нощта, и му рече: Ако са дошли людете да те повикат, стани и иди с тях; но да правиш само онова, което ти кажа.

Ослицата на Валаам

²¹ Затова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си и тръгна с моавските първенци.

²² Но Божият гняв пламна, задето той тръгна; и Ангел Господен застана на пътя, за да му се възпротиви; а той яздеше на ослицата си и двамата му слуги бяха с него.

²³ И понеже ослицата видя, че Ангел Господен стои на пътя с гол меч в ръка, отби се от пътя и тръгна през полето; а Валаам удари ослицата, за да я върне в пътя.

²⁴ Тогава Ангелът Господен застана на един тесен път между лозята, покрай който имаше ограда отсам и ограда оттатък.

²⁵ И понеже ослицата видя Ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той пак я удари.

²⁶ После Ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше къде да се отбие ни надясно, ни наляво.

²⁷ И понеже ослицата видя Ангела Господен, тя падна под Валаам; а Валаам се разгневи и удари ослицата с тоягата си.

²⁸ Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя рече на Валаам: Какво съм ти сторила, че ме биеш вече три пъти?

²⁹ А Валаам каза на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! Сега бих те заклал.

³⁰ И ослицата каза на Валаам: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

³¹ Тогава Господ отвори очите на Валаам и той видя Ангела Господен, стоящ на пътя с гол меч в ръка; и преклони глава, и падна по лице.

³² И Ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, Аз излязох да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред Мене;

³³ и ослицата на три пъти Ме видя и се отби от Мене; ако не бе се отбила от Мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

³⁴ Тогава Валаам каза на Ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че Ти стоиш на пътя против мене; и сега, ако това не Ти е угодно, аз ще се върна.

³⁵ А Ангелът Господен каза на Валаам: Иди с народа; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

³⁶ А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град на границата при Арнон, в най-далечния край на границата.

³⁷ Тогава Валак каза на Валаам: Не пратих ли до тебе спешно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те издигна на почит?

³⁸ А Валаам рече на Валак: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквото сложи Бог в устата ми, това ще говоря.

³⁹ И Валаам тръгна с Валак, и дойдоха в Кириат-Узот.

⁴⁰ И Валак жертва волове и овце, и изпрати от тях и на Валаам и на първенците, които бяха с него.

⁴¹ А на сутринта Валак взе Валаам и го заведе на Вааловите високи места, откъдето той видя част от народа.