Първо Царе 22 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Давид в Адулам и Масфа

¹ Тогава Давид излезе оттам и избяга в пещерата Адулам; и братята му, и целият му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.

² И всички, които бяха притеснени, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.

³ И оттам Давид отиде в Масфа Моавска и рече на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мене.

⁴ И доведе ги пред моавския цар, та живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.

⁵ А пророк Гад каза на Давид: Не оставай в крепостта; излез и иди в Юдовата земя. Тогава Давид тръгна и навлезе в гората Арет.

Саул избива свещениците от Ноб

⁶ А като чу Саул, че Давид и мъжете с него, се появили (а Саул седеше в Гавая, под дъба в Рама, с копието си в ръка и наобиколен от всичките си слуги,)

⁷ тогава Саул каза на слугите си, които го бяха наобиколили: Чуйте сега, вениаминци; Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще постави ли всинца ви хилядници и стотници,

⁸ та всички да сте направили заговор против мене? Да няма кой да ми открие, че синът ми е сключил завет с Есеевия син; и да няма ни един от вас, който да го боли сърцето за мене или да ми открие, че синът ми е подбудил слугата ми против мене да ми постави засада, както се вижда днес?

⁹ Тогава едомецът Доиг, който стоеше при Сауловите слуги, проговори, казвайки: Видях Есеевия син, че дойде в Ноб при Ахимелех, Ахитововия син,

¹⁰ който се допита до Господа за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.

¹¹ Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелех, Ахитововия син, и целия му бащин дом – свещениците, които бяха в Ноб; и те всички дойдоха при царя.

¹² И рече Саул: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.

¹³ И рече му Саул: Защо заговорничите против мене – ти и Есеевият син – та си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се надигне против мене и да постави засада, както се вижда днес?

¹⁴ А Ахимелех в отговор рече на царя: А кой между всичките ти слуги е тъй верен като Давид, който е зет на царя и има свободен вход при тебе, и който е почитан в дома ти?

¹⁵ Днес ли съм започнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом, защото слугата ти не знае нищо за всичко това – ни малко, ни много.

¹⁶ Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.

¹⁷ И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се и убийте Господните свещеници, понеже и тяхната ръка е с Давид и понеже са знаели, че той е бягал, а не ми известиха. Но царевите слуги отказаха да вдигнат ръце, за да убият Господните свещеници.

¹⁸ Тогава царят каза на Доиг: Обърни се ти, та убий свещениците. И едомецът Доиг се обърна, нападна свещениците и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.

¹⁹ И Ноб, града на свещениците, порази с меч; мъже и жени, деца и кърмачета, говеда, осли и овце порази с меч.

²⁰ Но един от синовете на Ахимелех, Ахитовов син, на име Авиатар, се избави и побягна при Давид.

²¹ И Авиатар извести на Давид, че Саул е избил Господните свещеници.

²² И Давид каза на Авиатар: Онзи ден, когато едомецът Доиг беше там, знаех, че непременено ще обади работата на Саул. Аз станах причина за смъртта на всички от бащиния ти дом.

²³ Остани с мене, не бой се; защото, който иска моя живот, иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност.