Лука 10 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Исус изпраща седемдесет по двама

¹ След това Господ определи други седемдесет души и разпрати ги по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.

² И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

³ Идете: Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.

⁴ Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща и никого по пътя не поздравявайте.

⁵ И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

⁶ И ако бъде там някой разположен към мир, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

⁷ И в същата къща седете и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

⁸ И като влизате в някой град, ако ви приемат, яжте каквото ви сложат,

⁹ и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

¹⁰ А като влезете в някой град, ако не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

¹¹ И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; все пак обаче да знаете, че Божието царство е наближило.

¹² Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.

¹³ Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

¹⁴ Но на Тир и Сидон ще бъде по-леко в страшния съд, отколкото на вас.

¹⁵ И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш.

¹⁶ Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

¹⁷ И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

¹⁸ А Той им рече: Видях Сатана, паднал от небето като светкавица.

¹⁹ Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпиони, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

²⁰ Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, задето имената ви са написани на небесата.

²¹ В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

²² Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.

²³ И като се обърна към учениците, рече им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

²⁴ Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

Притчата за добрия самарянин

²⁵ И ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

²⁶ А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

²⁷ А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и ближния си, както себе си“.

²⁸ Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

²⁹ Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

³⁰ В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

³¹ А случайно някой си свещеник слизаше по оня път и като го видя, замина си по отсрещната страна.

³² Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си по отсрещната страна.

³³ Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се,

³⁴ приближи се, та превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

³⁵ И на другия ден извади два динария, та ги даде на гостилничаря и рече: Погри жи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.

³⁶ Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на попадналия сред разбойниците?

³⁷ Той рече: Оня, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така!

В дома на Марта и Мария

³⁸ И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена, на име Марта, Го прие у дома си.

³⁹ Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

⁴⁰ А Марта, като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ да ми помогне.

⁴¹ Но Господ в отговор ѝ рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

⁴² но едно е потребно; и Мария избра добрия дял, който не ще се отнеме от нея.