Битие 19 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Разрушението на Содом и Гомор

¹ Привечер дойдоха двамата ангели в Содом, а Лот седеше при Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:

² Господари мои, свърнете, моля, в дома на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете, та си идете по пътя. А те казаха: Не, на улицата ще пренощуваме.

³ Но, като ги молеше много, те свърнаха към него и влязоха в дома му. И той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и те ядоха.

⁴ А преди да легнат да спят, содомските мъже, млади и стари, от всички краища на града, обиколиха къщата

⁵ и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха да нощуват при тебе? Изведи ни ги, за да ги познаем.

⁶ А Лот излезе при тях пред входа, затвори вратата зад себе си и каза:

⁷ Моля ви се, братя мои, не правете това зло.

⁸ Вижте, имам две дъщери девици; по-добре тях да ви изведа и сторете с тях каквото ви е угодно, само на тези мъже не правете нищо, понеже са дошли под покрива ми.

⁹ Но те рекоха: Махни се от пътя ни. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришълец, а иска още и съдия да стане! Ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека Лот, и се приближиха да разбият вратата.

¹⁰ Тогава мъжете вътре простряха ръце, дръпнаха Лот при себе си вкъщи и затвориха вратата.

¹¹ Също и поразиха със слепота човеците, които бяха пред къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха като търсеха вратата.

¹² Тогава двамата мъже рекоха на Лот: Имаш ли тук някой друг? Зет, синове, дъщери и които и да било други, които имаш в града, изведи ги от това място,

¹³ защото ние ще погубим мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го погубим.

¹⁴ И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще погуби града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

¹⁵ Когато се зазори, ангелите започнаха да подканят Лот, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш при наказанието на този град.

¹⁶ Но понеже той се бавеше, мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери; изведоха го и го оставиха вън от града, понеже Господ го жалеше.

¹⁷ И като ги изведоха вън, каза единият на Лот: Бягай за живота си! Не поглеждай назад и не спирай никъде в тази долина! Бягай на планината, за да не погинеш!

¹⁸ А Лот им каза: Не, Господи!

¹⁹ Ето, слугата Ти придоби Твоето благоволение и велика е милостта, която ми оказа, като спаси живота ми, но аз не мога да побягна в планината, да не би да ме застигне злото и да умра.

²⁰ Ето по-близо е да избягам в този град, той е малък. Нека да избягам там, той е малък град, нали? И така животът ми ще се опази.

²¹ Той му каза: Ето, за да ти угодя, ще направя и това: няма да разруша града, за който ти говориш.

²² Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град се наименува Сигор.

²³ Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

²⁴ Тогава Господ изля над Содом и Гомор дъжд от сяра и огън от Господа от небето.

²⁵ Той разруши тези градове и цялата околност, и всичките жители на градовете, и растителността по тази земя.

²⁶ Но Лотовата жена, която вървеше накрая, погледна назад и стана стълб от сол.

²⁷ Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред Господа.

²⁸ Погледна към Содом и Гомор, и към цялата долина, и видя, че дим, като дим от пещ, се вдига от земята.

²⁹ И тъй, когато погубваше градовете на тази долина, Бог си спомни за Авраам и изпрати Лот извън погублението, когато разрушаваше градовете, където бе живял Лот.

Лот и неговите дъщери

³⁰ А Лот и двете му дъщери излязоха от Сигор и заживяха в планината, понеже той се боеше да остане в Сигор. Той и двете му дъщери живееха в една пещера.

³¹ Тогава по-голямата каза на по-малката: Баща ни е стар и няма мъж на земята, който да влезе при нас според всесветския обичай.

³² Ела, да напоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си.

³³ И тъй, онази нощ напоиха баща си с вино; и по-голямата влезе и преспа с баща си; а той не усети ни когато легна тя, ни когато стана.

³⁴ На другия ден по-голямата каза на по-малката: Ето, миналата нощ аз преспах с баща си; да го напоим с вино и тази нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.

³⁵ И тъй, и онази нощ напоиха баща си с вино, и по-малката влезе и преспа с него; а той не усети ни когато легна тя, ни когато стана.

³⁶ Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си.

³⁷ По-голямата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.

³⁸ Роди и по-малката син и го наименува Бен-Ами; той е и до днес отец на амонците.