Йов 16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Йов

¹ Тогава Йов в отговор каза:

² Много такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

³ Няма ли да свършат празните думи? Или какво ти дава смелост, та отговаряш?

⁴ И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

⁵ Но аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би ви облекчила.

⁶ Но ако говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, имам ли мира?

⁷ Но сега Ти, Боже, много ме умори; Ти разсипа цялото ми семейство.

⁸ Покрил си ме с бръчки за свидетелство; моята изнуреност става и свидетелства срещу мене.

⁹ Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми впива в мене острите си очи.

¹⁰ Надсмиват ми се с отворена уста, удрят ме по челюстта с хули, трупат се всички против мене.

¹¹ Бог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

¹² Бях в охолност, но Той ме разкъса, хвана ме за врата и ме смаза, и ме постави за Своя мишена.

¹³ Стрелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

¹⁴ Съсипва ме с удар след удар; спуска се върху мене като исполин.

¹⁵ Вретище съших върху кожата си и зарових челото си в пръстта.

¹⁶ Лицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

¹⁷ макар да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми!

¹⁸ О, земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

¹⁹ Ето и сега Свидетелят ми е на небесата и Застъпникът ми – във висините.

²⁰ Моите приятели ми се присмиват, докато окото ми рони сълзи към Бога,

²¹ о, да можеше някой да защити човека пред Бога, както човекът защитава ближния си!

²² Защото като се минат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.