Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Йов 10:9 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

9 Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш?

Вижте главата копие

Цариградски

9 Помни, моля, че като кал си ме направил; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Вижте главата копие

Ревизиран

9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Вижте главата копие

Верен

9 Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина – и ще ме върнеш ли в пръстта?

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

9 Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

9 Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?

Вижте главата копие




Йов 10:9
25 Кръстосани препратки  

Тогава Господ Бог извая човека от земна пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана живо същество.


С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет; понеже си пръст и ще се върнеш в пръстта.“


Нали Ти ме изля като мляко и ме сгъсти като сирене,


на гроба ще кажа: „Ти си ми баща“, на червея: „Ти си ми майка и сестра.“


Ето пред Бога аз съм равен на тебе и аз съм взет от глина.


всяко живо същество щеше да загине веднага и човекът щеше да се върне в праха.


– колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци.


Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“


Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро.


защото Той знае как ни е създал, Той знае, че сме пръст.


Скриваш лицето Си и те се ужасяват, отнемаш диханието им и те умират, и отново се връщат в пръстта.


Господи, спомни си за мене, понеже обичаш Своя народ; спаси ме, като ми окажеш помощ,


Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми.


Погледни моето страдание и моите беди и прости всичките ми грехове.


И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща.


Докога, Господи, ще се криеш от мене? Докога ядът Ти ще пламти като огън?


Ти превръщаш човека в прах, като казваш: „Върнете се, хора!“


И ще се върне пръстта в земята, както е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.


Горко на такъв, който спори със Създателя си. Глинен съд сред глинените съдове по земята! Ще каже ли глината на ваятеля си: „Какво правиш?“ И твоето произведение ще каже ли за тебе: „Липсва му умение“?


Но сега, Господи, Ти си наш Отец, ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всички ние сме дело на Твоите ръце.


Господи, не се гневи силно, не помни постоянно злодеянията. Ето все пак погледни: всички ние сме Твой народ.


„Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар?“ – казва Господ. „Ето както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие в ръката Ми, доме Израилев.


Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена?


Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша.


Последвай ни:

Реклами


Реклами