Йов 10 - Библия ревизирано издание

Бог – Творец и Промислител

¹ Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

² Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

³ Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

⁴ Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

⁵ Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти – като човешки дни,

⁶ че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

⁷ при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

⁸ Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

⁹ Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

¹⁰ Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

¹¹ С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

¹² живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

¹³ Но при все това – това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

¹⁴ ако съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

¹⁵ Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

¹⁶ защото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

¹⁷ Отново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

¹⁸ И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

¹⁹ бих бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

²⁰ Дните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

²¹ Преди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка –

²² земя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.