9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
9 и като познаха дадената мене благодат, Яков и Кифа и Иоан, които се виждаха че са стълпове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава за да идем ние в езичниците, а те в обрязаните.
9 Така Яков, Кифа и Йоан, които бяха известни като водачи в църквата, признаха правото да бъда апостол, което Бог ми бе дал, ръкуваха се с Варнава и с мен в знак, че ни приемат и са съгласни ние да проповядваме на езичниците, а те — на юдеите.
9 и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
9 Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните.
9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните,
И като тръгна от там събра се с Ионадава Рихавовия син, който идеше да ги посрещне; Ииуй го поздрави и му рече: Право ли е твоето сърце <към мене>, както е моето сърце към твоето? И Ионадав отговори: Право е. Ако е тъй, <каза Ииуй>, дай ръката си; и той подаде ръката си. И Ииуй го качи при себе си на колесницата, и рече:
А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас <мене>, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.
Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.
Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.
(А възлязох по откровение). И изложих пред <братята> благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите <от тях>, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.
Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, <и името на града на Моя Бог>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; <ще напиша> и Моето ново име.