Галатяни 2 - Цариградски

¹ После, след четиринадесет години пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

² И то възлязох по откровение та им предложих евангелието което проповядвам между езичниците, особно пред знаменитите, да не би напраздно да тичам или да съм тичал.

³ Но нито Тит, който бе с мене, ако и да беше Елин, не бе принуден да се обреже;

⁴ а тези лъжебратя които са се вкраднали и примъкнали да съгледателствуват нашата свобода която имаме в Христа Исуса за да ни поработят,

⁵ на тях ни на час не отстъпихме да им се покорим, и то за да пребъде във вас евангелската истина.

⁶ А за тези които се мислят че са нещо, каквито и да са били някога, мене ми е все едно; (Бог не гледа на лицето на человека;) защото знаменитите не ми приложиха нищо повече;

⁷ но напротив, щом видяха че бях поверен да проповядвам евангелието на необрязаните, както Петър на обрязаните,

⁸ (защото който подействува в Петра за апостолство между обрязаните подействува и в мене за в езичниците,)

⁹ и като познаха дадената мене благодат, Яков и Кифа и Иоан, които се виждаха че са стълпове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава за да идем ние в езичниците, а те в обрязаните.

¹⁰ Искаха само да помним сиромасите; за което и се потрудих с усърдие това истото да сторя.

¹¹ А когато дойде Петър в Антиохия възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение.

¹² Понеже преди да дойдат някои от Якова ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните.

¹³ И с него заедно лицемерствуваха и другите Юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство.

¹⁴ Но аз, като видях че не постъпват право по истината евангелска, рекох на Петра пред всичките: Ако ти който си Юдеин, живееш езически, а не Юдейски, защо принуждаваш езичниците да юдействуват?

¹⁵ Ние които сме природно Юдеи, а не грешници от езичниците,

¹⁶ като знаем че не се оправдава человек от делата на закона, тъкмо с вярата в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа Исуса за да се оправдаем от вярата Христова, и не от делата на закона; защото от делата на закона няма да се оправдае никоя плът.

¹⁷ Но като искаме да се оправдаем чрез Христа ако сме се намерили и ние грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

¹⁸ Защото, ако възсъздавам пак онова което съм развалил, показвам себе си престъпник.

¹⁹ Защото аз чрез закона закону умрях, да живея Богу.

²⁰ Сраспях се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във вярата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене.

²¹ Не отвъргам Божията благодат; защото ако оправданието бива чрез закона, то напраздно е Христос умрял.