Битие 27:24 - Библия синодално издание (1982 г.)

²⁴ и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм.

Цариградски

²⁴ И рече: Ти ли си истий син мой Исав? И той рече: Аз.

Ревизиран

²⁴ И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз.

Верен

²⁴ И каза: Ти ли си син ми Исав? А той каза: Аз.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²⁴ После каза: „Ти ли си синът ми Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“

Библия ревизирано издание

²⁴ И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той отвърна: Аз.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²⁴ А каза: Ти ли си синът ми Исав? Той рече: Аз.

Битие 27:24 Кръстосани препратки

Битие 27:23

И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови

Битие 27:25

Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи.

Второ Царе 14:5

Царят я попита: какво ти е? И тя отговори: вдовица съм (отколе), мъж ми умря;

Трето Царе 13:18

Той му каза: и аз съм такъв пророк като теб, и Ангел ми говори чрез слово Господне и каза: върни го у дома си; нека похапне хляб и пийне вода. – Той го излъга.

Йов 15:5

Твоето нечестие тъй е настроило устата ти, и ти си избрал езика на лукавите.

Притчи 12:19

Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език – само за миг.

Притчи 12:22

Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему.

Притчи 30:8

суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, – храни ме с насъщния хляб,

Захария 8:16

Ето делата, които вие трябва да вършите: говорете истина един другиму; праведно и миролюбиво съдете при портите си.

Ефесяни 4:25

Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму.

Колосяни 3:9

не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му

Първо Царе 21:13

И промени лицето си пред тях, и се престори на безумен в очите им и дращеше по вратите, (хвърляше се на ръцете си) и пущаше слюнки по брадата си.

Първо Царе 21:2

Давид рече на свещеник Ахимелеха: царят ми даде заповед, като каза: „нека никой не знае, за какво съм те пратил и какво съм ти поръчал“, затова оставих слугите на уречено място;

Първо Царе 27:10

И Анхус попита Давида: къде нападнахте сега? Давид отговори: към юг на Иудея, към юг на Иерахмеел и към юг на Кенея.